Светилището е престанало да функционира   през втората половина на IV в. По данни от раз­копките, то е било разрушено при пожар, може би по време на готските нашествия през 378 г. Монети на император Хонорий дават основание Да се предположи, че почитането на езическото свято място е продължило и след приемането на Християнството, до първите десетилетия на V в. Намерените релефи – вотивни и паметници на надгробната пластика от   II-III в., свидетелстват, че светилището е свързано с почитането на култа към Артемида-Бендида. Той е бил особено популярен в долината на Средна Струма, където са локализирани значителен брой светилища от предримската и римска епоха. Засега археологически са изследвани само две светилища, по левия бряг на реката. Едното е при Левуново, в м. Скалето. Установе­на е сложна структура, характерна за VI-V в. пр. Хр., оформена върху по-стар план. Светилище­то е функционирало и през римско време. Второ е  мелнишкото, имащо най-ранна сред известните досега структури на све­тилище от римската епоха. Изображенията на Артемида от Мелник и околностите му предста­вят уникална иконография на Бендида. Върху надгробни релефи тракийската богиня е предс­тавена в народно облекло – нещо, което не се среща другаде. Тук за пръв път в Тракия е пока­зана бродирана дреха – свидетелство за култура­та и бита на местното население. Двата оброчни релефа от Мелник се отличават с гру­бост, непропорционалност и наивност на изпълнението.  Въз основа на тези паметници е установено, че освен като Велика богиня, Артемида-Бенди­да е почитана по тия места и като Бендида-Хе-ката в нов аспект – като водачка и покровителка на починалите, които са вече в отвъдния свят. Съдът за възлияния и ниският олтар в едно от изображенията на богинята са свидетелство за течни жертвоприношения в култовия ритуал, с което може би се свързват следи от канал в раз­делителната стена между храма и двора в свети­лището.

Освен Бендида, почитан е бил и тракийският конник. Със светилището е свързано изображе­нието на Херос-Асдула от 215 г. Конникът е представен на фона на гигантска лоза, в която играят спътниците на Дионис. Тази сцена сим­волизира развитото лозарство, горите и пасби­щата в околностите на Мелник .И така, тракийското светилище в Мелник, посветено на най-почитаната богиня Бендида, в което е бил почитан и тракийския конник, безс­порно е играло много важна роля в религиозния живот на траките по поречието на Средна Стру­ма през римската епоха (I-IVв). То се откроява сред останалите култови центрове по Средна Струма и с местоположението си – в уникална природна среда (Мелнишките пясъчни пирами­ди), на кръстопът, където се пресичат големи древни пътища – от Адриатика през Струмица -Никополис ад Нестум – към Родопите – Тракия и Константинопол, и от Егея по Струма към Пауталня, Сердика, Дунава и Европа. Мястото е с големи стратегически предимства, с възмож­ност да се контролира долината на Средна Струма и Рупелския пролом – врата към Сереската котловина и Солун.

Свързано и с императорския култ като августейон, то е заемало първостенно място в регио­на. Публикуването му е принос към изясняване на въпроса за възникването на поселищния жи­вот в Мелник, досега решен незадоволително.То е важно и за изучаването на религиозния живот в града, прочут през средните векове и през! Възраждането със своите над 70 църкви и манастири. Чрез него и чрез църквата “Св. Мари­на” от XIII в., разкрита в едноименния средно­вековен и възрожденски квартал в подножието на платото “Св. Никола”, се потвърждава уста­новената приемственост в култа между Бендида и християнската светица в  междуречието на Струма-Места.

Източник: www.cybertropix.com