Основният процес на интервюиране в разказвателните подходи в семейната терапия Майкъл Уайт нарича „питане за относително влияние”. Този процес на интервюиране се състои от две групи въпроси:

1. Въпроси, които „поощряват хората да очертаят влиянието на проблема в техния живот и отношения” и
2. Въпроси, които помагат да се разбере „тяхното собствено влияние в „живота” на проблема”.

„Относителното влияние изисква установяването на две различно кодирани описания. Обикновено в едно от тези описания, събитията са кодирани според мрежата на семейството от преди съществуващи предубеждения, и в друго – събитията са кодирани според внесени от терапевта предпоставки”.

Въвеждат се въпроси, които насърчават хората да картографират влиянието на проблема в техния живот и отношения.

Основният въпрос е как, по какъв начин проблемът повлиява живота на личността или семейството във всеки един негов аспект и сфера – „поведенчески, емоционални, телесни, комуникативни  и отношенчески”. Клиентът е поканен да прави колкото е възможно по-живи и детайлни описания не само на самия „проблем” и неговото въздействие върху самия човек,носещ проблематиката, но и на влиянието на проблема върху различни аспекти от неговия живот – личен, професионален, описва се влиянието на проблема и върху взаимоотношенията на пациента с различни хора. „Очертаването на степента на влияние на проблема в живота на семейните членове обикновено ги провокира да подбират идеи за некомпетентност, отчаяние и недостатъчност  и тази информация обикновено бива получена „по естествен начин”, но този процес на интервюиране „разкрива много широко поле за едно последващо търсене на уникални изходи и възможности за потвърждаващи тези изходи действия….Това предоставя възможност за всички хора, свързани с проблема, да изпитат ново усещане за авторство върху собствения опит.

В контекста на практиките, свързани с екстернализирането на проблема, проблемът не е дадения човек, нито е конкретната връзка. По-скоро проблемът е самият проблем и  чак след това отношенията на човека с проблема стават проблем….Екстернализирането на проблема позволява хората да се отделят от доминантните истории, които са били определящи за техния живот и отношения. Както преди бе споменато аз нарекох тези истории „наситени с проблеми” описания. В отделянето от тези истории, хората стават способни да разпознаят пренебрегвани в миналото, но жизнено важни аспекти на техния изживян опит….Аз нарекох тези аспекти на опита „уникални изходи”

Източник: www.semeino-konsultirane.bg