Иконите не само ни дават културни, но и духовни богатства. Тези свещени образи, които възбуждат култа към Божеството в домовете и храмовете, символизират вечността на духовните ценности и изявяват чудото на Въплъщението на Словото.
Истината е, че Иконата не само ни представя блясъка на Красивото, но и блясъка на Истината, потапяйки ни в съзерцание и в най-дълбоките богословски размисли. Или поне това беше първото намерение на всички майстори мистични иконописци и цялото богато богословие на образа на Православната църква, култивирано от V в. Свеждането на иконата до обикновен предмет на изкуството означава да я изчерпите в себе си и да я лишите от нейното най-елементарната функция, която е да бъде средство, което ни издига към трансцендентното, разкривайки ни в това се появява разкритата тайна на Въплъщението и Възкресението, синтеза на обществото с Бога; и в това общение съзерцавайте красотата на духовния свят.
В източното православие и други християнски живописни традиции иконата е плоска плоскост, върху който е изрисуван светец или осветен предмет (като Исус Христос, Дева Мария, светци, ангели или християнски кръст). Иконите също могат да бъдат релефни и покрити с метал (наричани „Оклад” или „Риза”), издълбани в камък, бродирани, изработени от хартия, мозайка, релеф и др.
Практически от самото начало на християнството съществува интензивна връзка между изкуство и религия, връзка на взаимно изискване и реципрочност, напълно отразена в Литургията, което е набор от знаци и символи, с които Църквата се покланя на Бога и е осветена, и където изкуството има място от най-високо значение. Ето защо трябва да отговорите и на въпроса: Какво отношение има религиозните съдържания на християнството с естетическата реалност, със света на сетивните форми? И как иконата участва в тази връзка?
За да разберем дълбоко истинското и богато съдържание на една праволсавна икона, трябва да знаем нейните най-дълбоките значения и да разберем артикулацията на този иконографски език.
