Разказвателните подходи в една семейна терапия са форма на психотерапия, която използва за своя основа разказа /наратива/ на пациента, създадена през 70-те и 80-те години на миналия век от Майкъл Уайт и Дейвид Епстън – Нова Зеландия.

Разказвателните подходи се фокусират върху разказа за живота, опита и преживяванията на пациента във вида и начина, представени от самия пациент. Ние разказваме истории, за да живеем. …Съзнателността започва тогава, когато мозъкът придобие силата, онази обикновена и простичка сила – възможността да разказваме истории. Всички от нас имаме по една особено важна история да разкажем и това е историята на нашия живот. Тази история не е една и съща, ние непрекъснато я обновяваме, поправяме и добавяме към нея нови неща в съответствие с придобития и натрупан нов опит и минали събития. Важното е как оценяваме тези събития  и този нов опит обаче. Според Грегъри Бейтсън оценката на всяко ново събитие, неговото разбиране и осмисляне става посредством  и през /и следователно силно ограничено от/„…мрежата от  условности, предпоставки и предположения, които конституират нашите карти за света.Сравняването и уподобяването на тези карти с патерни, твърди той, предопределя интерпретацията на всяко събитие от това как, по какъв начин  то се вписва в познатите ни досега  патерни от други събития и това той нарича част за цялостно кодиране .”

Онези събития в нашия живот, които не отговарят и не се вписват в нашата мрежа /„карта” за света, които не могат да бъдат уподобени или оприличени на патерни, т.е. на други такива или подобни събития, то те автоматично „не оцеляват” или вече не съществуват като факти в нашия живот.Майкъл Уайт стъпва и върху още едно твърдение на Грегъри Бейтсън, а именно – „…цялата информация е новина за различие и …начина на възприемане на различието отключва нови отговори в живите системи. …Картографирането на случките във времето е изключително важно за възприемане на различието и за откриване на промяната.”Новините /информацията за различие/ за събития там отвън се трансформират в описания във формата на думите, фигурите или картините и посредством обяснение се превръщат в „истории”.