„Ромска кръв“

(Автор: Мая Нешкова)

В мен гори ромска кръв, не гасне,
от поколение на поколение тече,
в нея е силата, в нея е бунта,
в нея е волята, в нея е мечтата.

„Ромско дете“

(Автор: Пенчо Славов)

Ромско дете, с очите си черни,
гледа към света с любопитство,
в него е бъдещето ни,
в него е надеждата ни.

„Ромски танц“

(Автор: Стоянка Мутафова)

Ромски танц, вихрушка от цветове,
с него се носим над земята,
свободни, щастливи, живи,
едно с музиката и ритъма.

Моята родина“ от Матушка Сали Ибрахим:

Моята родина е вятър в косите ми,
слънце в шепите ми,
звезди в очите ми.
Тя е песен в душата ми,
танц в кръвта ми,
приказка в сънищата ми.

Моята родина е път без край,
гора без край,
река без край.
Тя е свобода без край,
любов без край,
живот без край.

Аз съм ромка,
дете на моята родина.
Нося я в себе си,
където и да отида.
Тя е моята сила,
моята гордост,
моята съдба.

„Песен за огъня“ от Парт Алиев:

Огън, огън, огън,
ти си брат на слънцето,
ти си син на звездите.
Ти си топлина в студа,
светлина в мрака,
надежда в отчаянието.

Ти гориш в сърцата ни,
танцуваш в кръвта ни,
пееш в душите ни.
Ти си животът,
ти си любовта,
ти си свободата.

Огън, огън, огън,
ние те пазим,
ние те храним,
ние те обичаме.
Ти си нашата сила,
нашата гордост,
нашата съдба.

„Жената“ от Радка Арсенова:

Жената е цвете,
което цъфти в пустинята.
Тя е звезда,
която свети в нощта.
Тя е река,
която тече през скалите.

Жената е силна,
когато е обичана.
Тя е красива,
когато е щастлива.
Тя е мъдра,
когато е свободна.

Жената е майка,
която дарява живот.
Тя е сестра,
която подкрепя.
Тя е приятелка,
която обича.

Жената е чудо,
което трябва да се цени.
Тя е дар,
за който трябва да се благодари.
Тя е животът,
който трябва да се обича.

 Ромски език

Ромски език, майчин език,
В тебе крие се душата ми,
С думите ти летя над света,
С песните ти мечтая.

Ромска майка

Ромска майка, с топли ръце,
Гали раните ми, утешава,
В прегръдката й намирам сила,
И любовта й ме спасява.